Изчистихме Пирин, кучета!

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Запознаване
2.Какво ловите?
3.В началото бе хаосът
4.Фалшиви фактури
5.Тасетката
6.Безплатно кафе
7.Объркан следобед, Дани
8.Съвет на бунището
9.Еретични мисли, Ваня по ръбчето
10. Хеликоптер или магарета?
11.Роза
12.Напред назад по Мозговишка порта
13.Куче!!!
14.Седем техники за носене на чувал
15.Майк
16.Филип
17.Като
18.Краси, Мечков, Джу
19.Алекс, Катя, Тони
20. Маргита шета в кухнята
21.Деси
22.Полянката със звездите, Ети
23.Тодорини очи, стъпки в тинята
24.Самара ти тръгна към хижата
25.На Валявишките езера – лайна!
26.Хайде да качим Дженгала!
27.Осмата техника
28.Тайната пътека
29.Ръждяско
30.Кога друг път ще кача Вихрен?
31.Подай ми степчето!
32.Тия събирали и фасове!
33.Тая работа не е за всеки
34.Поне да имахме оръжие
35.Къде ходи тоя козар?
36.Вземете си вашите боклуци!
37.Уморени
38.АБВ на планинското чистене
 

8. Съвет на бунището

- Ела, искам да ти покажа голямото!

- Ама не е ли онова, което видяхме?

- Не, онова е малко, а това е и заровено под камъните.

Вървим и аз се чудя точно в кои скали беше. Ето май при онзи лопен. Отдалеч не се вижда нищо, само камъните на това място са червени. Отблизо се виждат консерви и бутилки. Стигаме. Вдигам два камъка и почвам да ровя боклука под тях, вдигам още два.

- Виж! Ето така е и тук, и тук… чак до където почва склона.


snimka Mozgovishki chukar


Джу се чуди:

- Та тук има сигурно няколко тона лайна.

- Така беше и преди 4 години. Тогава решихме да не го пипаме и събирахме около езерото.

- Това не можем да го изчистим. Дори чувалите няма да стигнат!

- Кажи го на Филка.

- Най-добре ще е да се съберем тук и всеки да каже какво мисли, макар че то за мислене много няма…

- Роза, Роза, ела да ти покажем нещо!

- Ама да си оставя раницата.

- Не бе, ти ела да видиш!

Роза прави физиономия и тръгва към нас. Отначало гледа в нас, после погледа й плъзва по земята.

- Шибани туристи!

Отнякъде изниква Филка и още някой. От това настроението ни не се оправя. Зарежда се с напрежение при думите й, че лайната са си лайна, независимо дали са в бунище или пръснати в планината. Разбира се, тя е права и все пак не е. Не ни мързи да носим, но да свалим тонове боклук на гръб до Демяница е невъзможно. Няма време, няма чували, няма нищо! Филка си е Филка, удивлявам се на непреклонността й, уважавам я заради това, но бунището не го е еня. Плътно мълчание среща думите й. Тя не е доволна, ала също млъква, никой не е тук на сила, заедно се врем под камъни и клекове, заедно мъкнем, заедно ядем, заедно спим. Затова всеки има право на мнение и свободата да прави, което иска. И тя го съзнава прекрасно. Тръгваме към палатките. Като че всеки от нас обръгва. Да, мръсно е, не можем да го изчистим, но да оставим работата така – няма да стане!

Взимам раницата на Роза.

Тя се усмихва.

Home