Изчистихме Пирин, кучета!

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Запознаване
2.Какво ловите?
3.В началото бе хаосът
4.Фалшиви фактури
5.Тасетката
6.Безплатно кафе
7.Объркан следобед, Дани
8.Съвет на бунището
9.Еретични мисли, Ваня по ръбчето
10. Хеликоптер или магарета?
11.Роза
12.Напред назад по Мозговишка порта
13.Куче!!!
14.Седем техники за носене на чувал
15.Майк
16.Филип
17.Като
18.Краси, Мечков, Джу
19.Алекс, Катя, Тони
20. Маргита шета в кухнята
21.Деси
22.Полянката със звездите, Ети
23.Тодорини очи, стъпки в тинята
24.Самара ти тръгна към хижата
25.На Валявишките езера – лайна!
26.Хайде да качим Дженгала!
27.Осмата техника
28.Тайната пътека
29.Ръждяско
30.Кога друг път ще кача Вихрен?
31.Подай ми степчето!
32.Тия събирали и фасове!
33.Тая работа не е за всеки
34.Поне да имахме оръжие
35.Къде ходи тоя козар?
36.Вземете си вашите боклуци!
37.Уморени
38.АБВ на планинското чистене
 

21. Деси


snimka Desi
Деси и аз


Слизахме по един от улеите на Каймакчал. Случи се да водя Деси през една почти десетметрова отвесна скална плоча. Тъй като Стефан вече бе минал оттам, не се съмнявах, че пътя е възможен. Естествено, имаше и по-лесно място, откъдето слезе останалата част от групичката ни. Не му мислих много, избирайки плочата. Защо обаче и Деси реши да мине оттам, така и незнам. Никой от нас не е алпинист, нито пък се изживява като такъв. Но понякога те завладява едно особено желание да се вкопчиш в скалата и да видиш – абе, не може ли все пак да се качиш или слезеш и още един метър. Така се случи тогава с мен, а за Деси съвсем незнам. Първите няколко метра не бяха трудни, следващите трябваше да му хванеш цаката, а последните бяха едни такива психарски. Не е трудно, ама трябва да направиш от ония пренасяния на тежестта, без много, много да се държиш, пазейки само равновесие. Бе ме страх повече за нея, отколкото за мен. Чувствах се свободен и способен да й помогна. Показвайки й стъпките и хватките слизахме полека надолу. Бях изненадан, Деси изпълняваше точно, което я съветвах. Обикновенно всеки сам си намира къде да стъпи и се хване и аз бях свикнал съветите да са повече за психическа поддръжка. Гадното място го минах, повече бързайки да й освободя удобна стъпенка, отколкото страхувайки се да не падна. Когато тя стигна до него, се въртя насам-натам и не знаейки какво точно да направи, малко на триене, малко с моя помощ, малко на късмет, малко свличайки се, слезе при мен. Та тази случка ми направи силно впечатление, понеже Деси е такъв един, невероятен човек, който доверявайки ти се изцяло, без да те задължава или тежи, те кара да дадеш най-хубавото от себе си. После й се разлепи част от подметката. Сещайки се за ликото, с което връзвахме чували, седнах при нея и почнах да я глася. Мен много не ме бива по вързанките, но с общи усилия "превързахме" обувката. А това си беше крайно необходимо – до хижата имахме не една и две морени. Вечерта я разтривах, а после в рейса за София тя заспа на рамото ми и за да не се люшка главата й, япридържах с ръка. Изпитвах към нея голяма нежност, въобще имах чувството, че колкото и бе приятно на нея, два пъти повече ми бе приятно на мен. Не знам как точно успяваше да го постигне, но тя просто си е един такъв, страхотен човек!

Home