Изчистихме Пирин, кучета!

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Запознаване
2.Какво ловите?
3.В началото бе хаосът
4.Фалшиви фактури
5.Тасетката
6.Безплатно кафе
7.Объркан следобед, Дани
8.Съвет на бунището
9.Еретични мисли, Ваня по ръбчето
10. Хеликоптер или магарета?
11.Роза
12.Напред назад по Мозговишка порта
13.Куче!!!
14.Седем техники за носене на чувал
15.Майк
16.Филип
17.Като
18.Краси, Мечков, Джу
19.Алекс, Катя, Тони
20. Маргита шета в кухнята
21.Деси
22.Полянката със звездите, Ети
23.Тодорини очи, стъпки в тинята
24.Самара ти тръгна към хижата
25.На Валявишките езера – лайна!
26.Хайде да качим Дженгала!
27.Осмата техника
28.Тайната пътека
29.Ръждяско
30.Кога друг път ще кача Вихрен?
31.Подай ми степчето!
32.Тия събирали и фасове!
33.Тая работа не е за всеки
34.Поне да имахме оръжие
35.Къде ходи тоя козар?
36.Вземете си вашите боклуци!
37.Уморени
38.АБВ на планинското чистене
 

22. Полянката със звездите. Ети

Използвайки възможностите на новия си спален чувал, почти всяка нощ спях навън. Повечето пъти не бях сам. Чарът на нощното звездно небе и опияняващата свобода на откритото пространство притегляха не само мен, но и другите кучета извън постройката на хижата, рискувайки студа и росата, но спасявайки се от хъркането и мръсотията на тесните легла и нари. Най-сладката от тези, коя от коя по-звездни нощи, прекарах с Ети на "страшната" полянка. Страшна може би защото, за да се стигне до нея, трябва да се мине Демянишката река. В непрогледната тъмница и при играещата светлина на фенерчетата страхливото подскачане по хлъзгавите камъни неизбежно се сменяше, с джапане в ледената река. А може би полянката беше страшна и заради огромните борове, изрязващи на небето своеобразен четириъгълник, чиято форма естествено зависеше от мястото на шалтето. Стигнали до нея обаче и вече легнали в чувалите, сигурно само Баба Меца би могла да ни помръдне от там.

Повечето пъти с лягането в чувалите ние веднага заспивахме, уморени от преживелиците на изтеклия ден. С Ети обаче будувахме дълго и макар да не помня за какво точно говорихме, остана чувството на една споделена звездна вечер. Работата не бе толкова в казаното, а в тази хармония от тъмни смълчани борове, звездно небе и глухо шумяща река. Към всичко това поне за мен се прибавяше в тъмното и чудно красивото лице на Ети.

Home