Изчистихме Пирин, кучета!

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Запознаване
2.Какво ловите?
3.В началото бе хаосът
4.Фалшиви фактури
5.Тасетката
6.Безплатно кафе
7.Объркан следобед, Дани
8.Съвет на бунището
9.Еретични мисли, Ваня по ръбчето
10. Хеликоптер или магарета?
11.Роза
12.Напред назад по Мозговишка порта
13.Куче!!!
14.Седем техники за носене на чувал
15.Майк
16.Филип
17.Като
18.Краси, Мечков, Джу
19.Алекс, Катя, Тони
20. Маргита шета в кухнята
21.Деси
22.Полянката със звездите, Ети
23.Тодорини очи, стъпки в тинята
24.Самара ти тръгна към хижата
25.На Валявишките езера – лайна!
26.Хайде да качим Дженгала!
27.Осмата техника
28.Тайната пътека
29.Ръждяско
30.Кога друг път ще кача Вихрен?
31.Подай ми степчето!
32.Тия събирали и фасове!
33.Тая работа не е за всеки
34.Поне да имахме оръжие
35.Къде ходи тоя козар?
36.Вземете си вашите боклуци!
37.Уморени
38.АБВ на планинското чистене
 

17. Като

Филип веднъж подметна за него:

- Не бе, той няма никакви проблеми, пари също няма, а българската му виза е безплатна, Седемдесет долара са му дали ей така! От Мексико се е дигнал да чисти Пирин.

Като беше действително мексиканец, роден в някакво градче с незапомняемо име недалеч от Мексико-сити и кой ли знае каква случайност го бе довяла в България. Трийсетгодишен, зарязъл една макар и добре платена, но скучна от негова гледна точка работа, бе яхнал велосипеда и тръгнал да обикаля широкия свят. Бе минал на педали през Западна Европа, Арабските страни, Гърция, Македония и малко преди бригадата съдбата го бе довела в София, където се срешнахме в офиса на "За Земята". Парите за това пътуване си изкарвал пътьом. В Германия бил бояджия, в Египет учител по английски, другаде фермер, или каквото дойде. Филип го бе взел да спи при него и довел в Пирин. Имаше черна, сравнително дълга коса и типично лице на латиноамериканец. Но най-вече беше страхотно куче.

Като не знаеше български, но за нула време успя да се разговори с всички на английски, макар че повечето кучета не се осмеляваха да си признаяр, че владеят този език. Често с някое свое действие, или забележка той ставаше източник на ентусиазъм и събуждаше у нас нови стремежи. Той бе човекът, който взе да извива Шилигарнишката тенекия и така направи скелета на Ръждяско. А тук по-долу е песничката, която се роди на х. Демяница, чийто автор бе най-вече той и чийто оргинал е безмислено да казвам откъде е, след като дори и на мен ми беше познат!

Where do I go,
follow the garbage,
where do I go,
follow the cans.
Is there an answer
in this sweet mountain,
that tells me why,
why I crawl and find
rubbish into the bushes,
wastes into the lakes,
bottles under the stones,
and tins under the cliffs.
Follow the wind song,
follow the thunder,
follow the campers,
in their stupid minds.
Шибани people,
I follow the clouds!



Home