Изчистихме Пирин, кучета!

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Запознаване
2.Какво ловите?
3.В началото бе хаосът
4.Фалшиви фактури
5.Тасетката
6.Безплатно кафе
7.Объркан следобед, Дани
8.Съвет на бунището
9.Еретични мисли, Ваня по ръбчето
10. Хеликоптер или магарета?
11.Роза
12.Напред назад по Мозговишка порта
13.Куче!!!
14.Седем техники за носене на чувал
15.Майк
16.Филип
17.Като
18.Краси, Мечков, Джу
19.Алекс, Катя, Тони
20. Маргита шета в кухнята
21.Деси
22.Полянката със звездите, Ети
23.Тодорини очи, стъпки в тинята
24.Самара ти тръгна към хижата
25.На Валявишките езера – лайна!
26.Хайде да качим Дженгала!
27.Осмата техника
28.Тайната пътека
29.Ръждяско
30.Кога друг път ще кача Вихрен?
31.Подай ми степчето!
32.Тия събирали и фасове!
33.Тая работа не е за всеки
34.Поне да имахме оръжие
35.Къде ходи тоя козар?
36.Вземете си вашите боклуци!
37.Уморени
38.АБВ на планинското чистене
 

20. Маргита шета в кухнята.

В пет сутринта ми се присъни, че се намирам в химическа лаборатория. Събудих се от миризмата на задушлива киселина. Мравките вече пъплеха по шалтето и напредваха в спалния чувал. Отупах се и се преместих, за да се събудя в осем отново. Сега пък бях легнал край пътечката на туристите. Но и те не си дадоха сметка за моето съществуване, макар да минаха на не повече от 10 метра и да бях на съвсем открита полянка. Сигурно бяха по-сънени и от мен, клатеха големите си раници, гледаха си в краката и се спъваха от време на време. Щом отминаха, се надигнах и прозявайки се, на свой ред, се запрепъвах към хижата. От нашите обаче не бе станал никой и туристическата столова бе отчайващо пуста. Печката беше черна, мивката запушена, а тенджерата в която би могло да се свари вода за кафе и чай, пълна с остатъци макарони от миналата вечер. Стори ми се, че е редно да почна от печката. Нямаше достатъчно съчки и трябваше да цепя. Тъкмо хванах брадвата и дойде лавкаджията на хижата, който доста развълнувано взе да ми обяснява, че тя не може да се ползва, защото той вече 4 пъти бил поправял дръжката й тоя сезон. Може би искаше да каже, че с нея цепят все некадърници и аз очевидно спадам към тях. Притеснявах се да не му стане нещо и реших да се оправям с подръчни средства. Това пък почти ме убеди, че той все пак е прав относно мен и некадърниците. След доста въртене, оглеждане и свирукане, събрах някакви трески, съчки и хартия. Сетне ръчках, горих се, духах, плаках дордето печката най-накрая задимя. Гледайки обаче останалата кочина, незнаейки къде са чая и кафето, отидох да видя дали някое от момичетата не е станало, за да прояви интерес към моите напъни. И наистина, Марги пое нещата в своите умели ръце. Вече с общи усилия разпалихме отново позагасналата пущина, след което тя набързо отпуши мивката, пресипа остатъка макарони от голямата тенджера в по-малка чиния (въобще не би ми дошло на ум!), изми тенджерата, напълни я с вода, извади чая и кафето и се запретна с чиниите. Седях при нея като кученце, отвреме на време врътвах от признателност опашка и си мислех, че за някои неща очевидно трябва женска ръка, или поне по-голям ентусиазъм от този, който имах при вида на празната, мръсна столова. Благодаря ти Марги!

Home