Изчистихме Пирин, кучета!

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Запознаване
2.Какво ловите?
3.В началото бе хаосът
4.Фалшиви фактури
5.Тасетката
6.Безплатно кафе
7.Объркан следобед, Дани
8.Съвет на бунището
9.Еретични мисли, Ваня по ръбчето
10. Хеликоптер или магарета?
11.Роза
12.Напред назад по Мозговишка порта
13.Куче!!!
14.Седем техники за носене на чувал
15.Майк
16.Филип
17.Като
18.Краси, Мечков, Джу
19.Алекс, Катя, Тони
20. Маргита шета в кухнята
21.Деси
22.Полянката със звездите, Ети
23.Тодорини очи, стъпки в тинята
24.Самара ти тръгна към хижата
25.На Валявишките езера – лайна!
26.Хайде да качим Дженгала!
27.Осмата техника
28.Тайната пътека
29.Ръждяско
30.Кога друг път ще кача Вихрен?
31.Подай ми степчето!
32.Тия събирали и фасове!
33.Тая работа не е за всеки
34.Поне да имахме оръжие
35.Къде ходи тоя козар?
36.Вземете си вашите боклуци!
37.Уморени
38.АБВ на планинското чистене
 
25. На Валявишките езера – лайна!

Филка ги бе чистила три дена подред! Имам предвид не само тя, всички, които бяха с нея. А когато Филка се заеме с нещо, без нищо не минава. Дали боклукът ще бъде ошушкан до последната книжка, цялата бригада ще бъде гроги или тя ще се сдобие с нови славни рани е трудно да се предвиди, но така без нищо просто не остава. Та казвайки, че Филка и сие бяха чистили три дни Валявишките езера, искам да подчертая, че би следвало те да са изрядно чисти. Нищо подобно, след като и ние си отидохме от там с около нови осем-девет чувала боклуци едва ли те са станали много по-чисти. Това бе единственото място във Пирин, където натрупания под камъните боклук смърдеше. Било защото близкия поток овлажняваше почвата на това място или защото заврени дълбоко под камъните боклуците са седели с години без никой да може да ги помръдне, или пък понеже тази седмица времето беше необикновенно топло – незнам, но аз бих пожелал всекиму, който е хрумнало да си изхвърля боклука в планината да иде на онова място при вливането на рекичката в горното Валявишко езеро и да си завре носа в камъните. Легнали с Ети между морените, бъркайки с ръце и с пръчки докъдето можем да стигнем под камъните, вадихме с усилие ръждясали консерви, натрошени стъклени бутилки, разпльокани домати, бурканчета с останало по тях мухлясало сладко, опаковки от вафли, дамски превръзки, кремвирши, насрана кенефна хартия, полу-деградирали полиетиленови пликове, разложени остатъци от салами, вмирисани кори от дини, протекли батерии, вкиснали сливи, кофички от кисело мляко, макара, лъжица, кец, някаква автомобилна част, попаднала кой знае как на това място и пак консерви, пак бутилки, и незнам още какво, и това бе единственото място където без стеснение открито ругах и псувах създателите на цялата тая кочина. И още ще има да ги ругая!


kochina
Лайна!


Home