Изчистихме Пирин, кучета!

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Запознаване
2.Какво ловите?
3.В началото бе хаосът
4.Фалшиви фактури
5.Тасетката
6.Безплатно кафе
7.Объркан следобед, Дани
8.Съвет на бунището
9.Еретични мисли, Ваня по ръбчето
10. Хеликоптер или магарета?
11.Роза
12.Напред назад по Мозговишка порта
13.Куче!!!
14.Седем техники за носене на чувал
15.Майк
16.Филип
17.Като
18.Краси, Мечков, Джу
19.Алекс, Катя, Тони
20. Маргита шета в кухнята
21.Деси
22.Полянката със звездите, Ети
23.Тодорини очи, стъпки в тинята
24.Самара ти тръгна към хижата
25.На Валявишките езера – лайна!
26.Хайде да качим Дженгала!
27.Осмата техника
28.Тайната пътека
29.Ръждяско
30.Кога друг път ще кача Вихрен?
31.Подай ми степчето!
32.Тия събирали и фасове!
33.Тая работа не е за всеки
34.Поне да имахме оръжие
35.Къде ходи тоя козар?
36.Вземете си вашите боклуци!
37.Уморени
38.АБВ на планинското чистене
 

2. Какво ловите?

Двамата с Лили бяхме стигнали отсрещния край на Безбожкото езеро, този откъм хижата и се намирахме почти до барчето. Тежките македонски песни заглушаваха глъча на 15-тината човека седнали да купонясват. Веднага зад тях почваше клека, в който подозирахме, че се крият несметните ни съкровища. Бихме предпочели наоколо да няма никой. Хората с нескрито любопитсво гледаха сивите ни чували и как, без да бързаме, от време на време се навеждаме безучастни към всичко наоколо и слагаме в тях по-нещо. Кой ли знае какво си мислеха за нас? Ние, от своя страна, все още не се бяхме настроили. Беше нашият първи ден и първо чистене тази година. Човек трябва да е претръпнал, отивайки при някой с думите: "Ние чистим планината, вие не я цапайте!" Естествено, такова начало, макар че ти идва отвътре на устата, вероятно би пожънало някой, дълъг, странен поглед. По-добре да кажеш: "Добър ден, не бихте ли ни помогнали да изчистим боклука от това езеро!"

Към нас върви една жена.

- Виждам че събирате боклуците. Нямате ли някоя ръкавица за да ви помогна?

С Лили зарадвано се споглеждаме. Вече си имаме фенка, но пък си нямаме ръкавици! Аз не нося, обичам ръцете ми да "дишат", а боклука стоял с години в планината, често въобще не е мръсен. Показвам голите си ръце:

- Нямаме ръкавици.

Жената прави физиономия. Видяла това, Лили й предлага:

- Ако искате, ще ви дам една от моите. То и без това боклука се събира предимно с една ръка.

Сега пък жената се притеснява:

- Не, не, наистина може и без!

Разприказваме се. Тя е учителка в Свиленград, а сега на екскурзионно. Песимистично настроена за всичко, дето се върши у нас, не бе изтраяла безучастно да гледа, как някой събира боклуци, защото не му харесва те да се валят по полянките. Планината си е наша, от нас също зависи дали ще е чиста или мръсна, а така е с всичко на тоя свят. Като й казвах тия прости думички, като че сам си повярвах. Само че студеният душ не закъсня.

Минавайки край нас, гледайки неразбиращо сивите ни чували една друга лелка объркано попита:

- А вие какво ловите тук?

Home