Изчистихме Пирин, кучета!

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Запознаване
2.Какво ловите?
3.В началото бе хаосът
4.Фалшиви фактури
5.Тасетката
6.Безплатно кафе
7.Объркан следобед, Дани
8.Съвет на бунището
9.Еретични мисли, Ваня по ръбчето
10. Хеликоптер или магарета?
11.Роза
12.Напред назад по Мозговишка порта
13.Куче!!!
14.Седем техники за носене на чувал
15.Майк
16.Филип
17.Като
18.Краси, Мечков, Джу
19.Алекс, Катя, Тони
20. Маргита шета в кухнята
21.Деси
22.Полянката със звездите, Ети
23.Тодорини очи, стъпки в тинята
24.Самара ти тръгна към хижата
25.На Валявишките езера – лайна!
26.Хайде да качим Дженгала!
27.Осмата техника
28.Тайната пътека
29.Ръждяско
30.Кога друг път ще кача Вихрен?
31.Подай ми степчето!
32.Тия събирали и фасове!
33.Тая работа не е за всеки
34.Поне да имахме оръжие
35.Къде ходи тоя козар?
36.Вземете си вашите боклуци!
37.Уморени
38.АБВ на планинското чистене
 

15. Майк.

За пръв път го видях, докато мъкнех на ръце един огромен чувал от Превалското езеро към разклона за Безбог. Говореше си с Ваня и Деси. Беше висок към 1.90, около петдесетгодишен, старозагорец като повечето от бригадата, с побелели коси, очила и неизменна моряшка фанелка, Майк също стана част от нас, макар и по един особен начин. Още преди да се е запознал, с когото и да е и без да го интересуват подробности, виждайки ни да мъкнем боклуци към Демяница, се бе хванал да ни помага, както той го разбира. Вече бе успял да изюрка една групичка туристи да ни помогнат със свалянето на чувалите. А самия той също взе няколко. Казвайки няколко, съм абсолютно сигурен, че Майк беше по-як от всички ни, а също и достатъчно издръжлив да мъкне боклуците докъдето е необходимо. Не се казваше Майк, казваше се Продан, а прякора му излезна така:

Зевзека Стефан попитал Тони как се казва дядото. Тони разбрала-не доразбрала отвърнала: "Май Продан". Стефан помислил, помислил и казал: "Аха Майк Продан!" Така си и остана – Майк.

Майк беше стар турист и нашата неорганизираност му бъркаше директно в червата. Свикнал да става в шест, да тръгва в седем и да стига по обяд за където е тръгнал, на него му беше безкрайно трудно да ни гледа как се излежаваме почти до десет, закусваме до единайсет и едва къмто пладне тръгваме на работа. Разбира се, опитите му да промени този ни идиотски режим се натъкнаха на неразбиваема съпротива. Работата бе там, че в бригадата никой не казваше какво трябва да се прави. Всеки от нас вършеше това, което сметне за необходимо, а общите решения се взимаха след продължителни дискусии, след като всеки се убеждаваше самичък, че това, което се е сетил, или му се предлага е правилно. Не знам до каква степен Майк успя да проумее реда в бригадата или, по-правилно, привидното безредие. Случваше се обаче, той вече да се е върнал в хижата с няколко напълнени от миналия ден чували, оставени еди къде си, докато ние все още се излежавахме уморени от среднощния купон. За сметка на носенето Майк бе много зле със събирането на боклуците. Нищо чудно, повечето боклуци се събираха след самоотвержено ровене под скалите нещо което очевидно не беше за неговите години. Въпреки че оценявахме последния факт, все пак забележките му от сорта, че е почистил Тодорините очи, показвайки ни демонстративно две пълни торбички за покупки, както каза някой извадени по една от всяко "око", бяха посрещнати с недотам прилично веселие. В действителност след него от всяко от тези езера събрахме по още няколко чувала.

Майк, мисля, беше самотник и много се радваше, когато вечер наред с наште чинии пълнихме и неговата с вечните макарони с гъби и кетчуп. Обичаше също и да те почерпи с ракия или да ти даде от неговия кашкавал. Също той бе човекът, дето ми даде напълно изрядно фенерче онази нощ, когато хукнах да посрещам изостаналите по Газейската пътека. Майк беше солиден във всяко едно отношение, дори и когато не беше! Като че ли точно за това и докрая не го приехме безрезервно като един от нас. Мъкнейки обаче боклуци, помагайки ни според своите разбирания и представи, той остави един от най-своеобразните спомени у всички нас.

Home