Изчистихме Пирин, кучета!

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Запознаване
2.Какво ловите?
3.В началото бе хаосът
4.Фалшиви фактури
5.Тасетката
6.Безплатно кафе
7.Объркан следобед, Дани
8.Съвет на бунището
9.Еретични мисли, Ваня по ръбчето
10. Хеликоптер или магарета?
11.Роза
12.Напред назад по Мозговишка порта
13.Куче!!!
14.Седем техники за носене на чувал
15.Майк
16.Филип
17.Като
18.Краси, Мечков, Джу
19.Алекс, Катя, Тони
20. Маргита шета в кухнята
21.Деси
22.Полянката със звездите, Ети
23.Тодорини очи, стъпки в тинята
24.Самара ти тръгна към хижата
25.На Валявишките езера – лайна!
26.Хайде да качим Дженгала!
27.Осмата техника
28.Тайната пътека
29.Ръждяско
30.Кога друг път ще кача Вихрен?
31.Подай ми степчето!
32.Тия събирали и фасове!
33.Тая работа не е за всеки
34.Поне да имахме оръжие
35.Къде ходи тоя козар?
36.Вземете си вашите боклуци!
37.Уморени
38.АБВ на планинското чистене
 

34. Поне да имахме оръжие!

Тези думи бяха на човек, работещ в парк Пирин! Със загоряло изпито лице, с бяла риза и зелен панталон той бе… необичаен. Бе дошъл на собствените си крака да ни пита с какво парка може да ни помогне! Това бе внимание, което срещахме за първи път от официално лице в планината. Бяхме в края на бригадата и парите бяха свършили, нямахме друга нужда освен да си платим последните 2 нощувки, защото както вървеше щяхме да си ги плащаме от джоба. Това бе нашата молба и тя на часа бе удовлетворена. Още по-топло и приятно ни стана, когато човекът на връщане взе на гръб два от нашите чували!

Последните три години парк Пирин бе трансформиран в горско стопанство. Както нашия нов познат сам сподели, това е било направено с цел този, който е трябвало да открадне, каквото е било намислено за крадене, да има време да го направи. Сега ставаше обратното, преобразуване на горскотото стопанство в нациоанлен парк. Песимистите казваха, че повече за краденене не е останало, а оптимистите, че повече няма да се краде. Щатът на парка е петнайсетина човека, които получават заплатите си от бюджета. Би следвало също те да могат да наказват нарушители (това значи и към замърсителите), но за сега пазителите на цялата планина нямаха пари дори за нужните легитимиции, униформи, бензин за старите джипове, та да не говорим за оръжия. Въпреки това, според възможностите си, прекрасно съзнавайки своето безсилие, те се мъчеха да опазят планината не само от боклуци, но от бракониери и други недоброжелателно настроени хора.

Изправени пред друга непосилна задача – да изчистим Пирин ,както ние, така и те – бяхме приятно изненадани и щастливи да се срещнем!

Всъщност специално с битовото замърсяване на Пирин, лично според мен въпросът дори теоретично е решен съвсем неправилно. А практически не е решен никак. Вместо хижарите да плащат глоби за мръсотията около хижите на бюджета и там тези пари да изчезват безвъзвратно, би следвало всеки турист при спането си на хижа да заплаща и необходимата сума за извозване на собствените му отпадъци. Използвайки тези пари, хижарят би следвало да поеме извозването. Би следвало също на туриста да бъде предоставена възможността да не плаща съответната сума, ако използва собствената си раница за сваляне на донесения от него боклук. Бих искал на всеки турист да му бъде внимателно и подробно обяснено за какво плаща тази минимална такса, че може да не я плати, ако е решил сам да се погрижи за личните си отпадъци. След като е могъл да носи "нагоре" храната си, не виждам защо не би могъл да носи "надолу" опаковката й. Убеден съм, че не глобите и охраната са начинът планината да остане чиста, а обяснението и убеждението, че не бива да се цапа. С това също не искам да кажа, че нощувката на хижа трябва да поскъпне осезателно. Дори от заслон Тевноезеро, до което няма никакъв път, според моите груби изчисления, сумата за сваляне на боклуците е към 0.3 – 0.5лв на човек. От другите хижи пък по-малко от 0.1лв. Огромната мръсотия покрай езерата, хижите и другите места за почивка се дължи на факта, че с течение на десеткики години по въпроса не е правено нищо. След опис на 100 произволно избрани боклука се оказа, че 9/10 от събраните консерви, са произведени в периода до 1989–1990 година. Идентификацията на другите "вечни" боклуци – стъклените бутилки и буркани е напрактика невъзможна, въпреки това би трябвало в миналото тяхната употреба да е била по-голяма, предвид новопоявяващите се пластмасови опаковки.

Home