Изчистихме Пирин, кучета!

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Запознаване
2.Какво ловите?
3.В началото бе хаосът
4.Фалшиви фактури
5.Тасетката
6.Безплатно кафе
7.Объркан следобед, Дани
8.Съвет на бунището
9.Еретични мисли, Ваня по ръбчето
10. Хеликоптер или магарета?
11.Роза
12.Напред назад по Мозговишка порта
13.Куче!!!
14.Седем техники за носене на чувал
15.Майк
16.Филип
17.Като
18.Краси, Мечков, Джу
19.Алекс, Катя, Тони
20. Маргита шета в кухнята
21.Деси
22.Полянката със звездите, Ети
23.Тодорини очи, стъпки в тинята
24.Самара ти тръгна към хижата
25.На Валявишките езера – лайна!
26.Хайде да качим Дженгала!
27.Осмата техника
28.Тайната пътека
29.Ръждяско
30.Кога друг път ще кача Вихрен?
31.Подай ми степчето!
32.Тия събирали и фасове!
33.Тая работа не е за всеки
34.Поне да имахме оръжие
35.Къде ходи тоя козар?
36.Вземете си вашите боклуци!
37.Уморени
38.АБВ на планинското чистене
 

12. Напред-назад по Мозговишка порта.

При умерен ход пътят от Тевно езеро за х. Демяница е 2ч и 30 мин., обратно 3ч. Но количеството чували с боклук, личния ни багаж, храната, а и мераците на хижаря на Тевното да му донесем от Демяница някои продукти предопределяха не един курс за днес. Очертаваше се тежък ден.

Имам чувството, че при тази ситуация сипеите на Мозговишка порта се превърнаха в повратен момент на бригадата. Или поне за мен бе така. Допреди аз си бях аз, имах си собствени стремежи, разбирания и желания. Вярно, сърцето ми туптеше с това, което вършихме всички, другите ми бяха близки и времето течеше бързо и приятно, но когато мислех за ставащото, мислех повече от моя собствена гледна точка. После бе различно и много пъти по-хубаво. Нямаше аз, имаше НИЕ. Когато не можех сам да направя това, което исках, знаех че ще ми се помогне. Когато видех някой друг да се мъчи с нещо, не мислех дали ме засяга – отивах да се мъча с него. Вече не виждах нещата като аз и другите, а мислех кое би било добре за нас: като че всеки ми бе дал благословията си и бе получил моята. Изваден от собствените си граници и преодолял собствените си спирачки се чуствах много пъти по-свободен, а също и по-силен. Говорейки си после с останалите кучета, разбрах, че всеки по някакъв начин е изпитал почти същото. Може би точно това чувство породи и желанието да опиша нашите преживелици. Блаженни са верующите! Не съм религиозен, но мисля, разбрах каквозначат тези думички.

Давам си сметка, че този преход от аз към ние е ставал постепенно, във всеки от нас, с всеки час и случка от бригадата, но мисля, че за повечето той се материализира точно по оня напечен от слънцето стръмен сипей на Мозговишка порта. Сигурно защото там на никой не му бе лесно и всеки бе принуден да стигне до дъното на своето съзнание и да реши – искам ли да ги нося гадните боклуци или ще оставя това на другите. Бе странно, тъй като почти всеки – сам или най-много в команията на някой друг – минаваше идиотски натоварен по този сипей, и в него под товара на боклука сякаш изтичаше в камъните и трошляка неговото старо аз, за да пристигне на хижата вече като част от нашата току що родила се общност.


snimka konservi
Няма лабаво!

Това бе и последното място, където между някои от кучетата се размениха остри дуи. После до самия край на бригадата претенции, оплаквания и обиди към нещо или някой нямаше. Нека да напомня, че бяхме повече от двадесет души и съвсем не бяхме доши на ексурзионно летуване.

Home