Изчистихме Пирин, кучета!

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Запознаване
2.Какво ловите?
3.В началото бе хаосът
4.Фалшиви фактури
5.Тасетката
6.Безплатно кафе
7.Объркан следобед, Дани
8.Съвет на бунището
9.Еретични мисли, Ваня по ръбчето
10. Хеликоптер или магарета?
11.Роза
12.Напред назад по Мозговишка порта
13.Куче!!!
14.Седем техники за носене на чувал
15.Майк
16.Филип
17.Като
18.Краси, Мечков, Джу
19.Алекс, Катя, Тони
20. Маргита шета в кухнята
21.Деси
22.Полянката със звездите, Ети
23.Тодорини очи, стъпки в тинята
24.Самара ти тръгна към хижата
25.На Валявишките езера – лайна!
26.Хайде да качим Дженгала!
27.Осмата техника
28.Тайната пътека
29.Ръждяско
30.Кога друг път ще кача Вихрен?
31.Подай ми степчето!
32.Тия събирали и фасове!
33.Тая работа не е за всеки
34.Поне да имахме оръжие
35.Къде ходи тоя козар?
36.Вземете си вашите боклуци!
37.Уморени
38.АБВ на планинското чистене
 

9. Еретични мисли. Ваня по ръбчето

Здраво натоварени, полека-лека изпълзяваме на дясната Кралевдворска порта. Струва ми се, че задачата за днес е почти изпълнена. Девет чувала ще бъдат прибавени към общата сметка на бригадата. Освен ако сега не споделя еретичните си мисли, "затаковаме" работата и се юрнем по жандармите на Малка Каменица. Честно казано, колебая се да го предложа, всички така здраво работиха днес, че почти ги помислих за работохолици! То не беше обикаляне, не бе чистене, дори Джу успя да се набута преди мен в езерото, за да вади боклуци и от там!


chistene na ezero
В езерото

Едвам ги измолих да не събират повече, че щяхме да се подредим като Филка миналия ден – някой друг да ни извлича лайната към Тевното.

Сега обаче бяхме застанали на портата и ако исках да ходим на върха, бе крайно време да си отворя устата.

- Едни еретични мисли ми се въртят в главата. Какво ще кажете да се качим на Малка Каменица – ей там.

За моя изненада никой не е против. Кой ли знае к'во са си мислили пък другите за мен – извади ни душата тоя Тошо, само върви напред назад и брои чували и самари! Така трябвало да се върже, инак не можело, аман!

Ваня обаче отсече:

- И днеска няма да мине без скалички. Хе, хе.

Отдавна го мислех тоя въпрос. Когато бе аз да си троша главата по-разни гадни местенца, някой път ме домързяваше, някой път не. Обаче да поведа по непознато ръбче осем човека, от които пет жени, това ми се виждаше, а-а, ми се виждаше, а-а, хич не ми се виждаше… Знаех, че някаква пътека трябва да има, но това бе твърде мъгляво при вида на черния гребен.

Под канарата обаче, виждайки колебанието ми, дали да не тръгна по приличащото на пътека нещо, Ваня весело заяви – давай по ръбчето. Напрегнах дърти кокали и скоро яхнах гребена – скалата – ако и почти отвесна, бе доста насечена. Джу се изхитри, подсече мъничко в ляво и скоро поведе по ръба. Гледайки как другите напредват, Ваня подскача по скаличките, а Марги се отказа, лека-полека се успокоих. Още от сутринта бях поел ролята на водач, която, предвид опита от миналата бригада и сравнително доброто познаването на терена, като че ли ми прилягаше. Но взимайки пример от Филка и съобразявайки се с демократичния дух, който се бе вселил у всички ни, се надявах, че казвам какво трябва да се прави, само когато смятах, че това е наложително. Не разбрах дали действително е било така или повече са ме търпели в ролятата на водач, да речем, за да не ме обидят. Всъщност пишейки тези еретични мисли си давам сметка, че всеки е длъжен да се съмнява в постъпките си и ако не го прави значи нещо куца. А иначе Ваня беснееше по ръбчето, Джу се носеше със скоростта на летящия холандец по жандармите и така, изчистен от всяка земна суета, с едно последно усилие се възкачих заедно с моите приятели на двуглавата Малка Каменица.

Home