Изчистихме Пирин, кучета!

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Запознаване
2.Какво ловите?
3.В началото бе хаосът
4.Фалшиви фактури
5.Тасетката
6.Безплатно кафе
7.Объркан следобед, Дани
8.Съвет на бунището
9.Еретични мисли, Ваня по ръбчето
10. Хеликоптер или магарета?
11.Роза
12.Напред назад по Мозговишка порта
13.Куче!!!
14.Седем техники за носене на чувал
15.Майк
16.Филип
17.Като
18.Краси, Мечков, Джу
19.Алекс, Катя, Тони
20. Маргита шета в кухнята
21.Деси
22.Полянката със звездите, Ети
23.Тодорини очи, стъпки в тинята
24.Самара ти тръгна към хижата
25.На Валявишките езера – лайна!
26.Хайде да качим Дженгала!
27.Осмата техника
28.Тайната пътека
29.Ръждяско
30.Кога друг път ще кача Вихрен?
31.Подай ми степчето!
32.Тия събирали и фасове!
33.Тая работа не е за всеки
34.Поне да имахме оръжие
35.Къде ходи тоя козар?
36.Вземете си вашите боклуци!
37.Уморени
38.АБВ на планинското чистене
 

29. Ръждяско

Ръждяско бе роден на 22 август 1999 година пред барчето, разположено край долната част на пистата Шилигарника. Той бе заченат от нашия общ дух, неочаквано спуснал се от висините на девствената планина и материализирал като зла шега дейността на тамошните цапачи. Роден по този необикновен начин, с помоща на нашата искрена любов, но носещ изцяло чертите на своите материални създатели, Ръждяско не живя дълго. Имам чувството, че той се бе появил на тоя свят, като че с единствената цел да ужаси своите родители, навирайки им в лицето факта на своето жалко съществуване. С три ръждясали и три лъщящи зъба, стърчащи печално от издадената му като чене напред уста, едно изцъклено око, диво въртящо се някъде в страни на тенекиеното му на цвят лице, хърбаво тяло, по което като на чучело си бе надянал всякакви парцали, той се затътра надолу нагоре по склона. Събирайки с шепи изпохвърляните на пистата боклуци, ритайки ги с крака, разхвърляйки ги около себе си, Ръждяско се върна при барчето и с отчаяно движение извади от джоба на съдраната си куртка лист хартия и флумастер. Бързо надраска нещо и вдигна нагоре написаното. Странно как коста на ръката му, държаща листа бе започнала да се превръща в ръждива тел и той, изпускайки последна въздишка, почти без конвулсии застина завинаги. А на парчето тел, което преди бе живата му ръка, вятъра равнодушно поклащаше думите "ТОВА СА ВАШИТЕ ЛАЙНА!"


Ryzdjasko
Ръждяско

Мислейки си за теленото, накачулено с парцали чучело, което нарекохме Ръждяско, трява да призная, че ако за случайния турист той би бил изненада, предизвикателство или отрицание, за мен – един от хората, които го направихме – той беше непонятен.

Както митичния Сизиф упорито е бутал своя камък, сигурен, че щом стигне до върха, той ще се търкули надолу и ще трябва да започва отначало, така и ние прекрасно разбирахме, че на мястото на изчистения боклук, ще бъде хвърлен друг. Какво тогава, къде е смисъла на нашите усилия? Всеки в себе си носеше този въпрос и… не знаеше отговора. Ръждяско не бе отговор, той беше същия този въпрос, нещастен, настръхнал, въпрос зададен от самия боклук, породен от невъзможността да се справим. Но зададен с надеждата, че ще бъдем разбрани.

Home