Изчистихме Пирин, кучета!

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Запознаване
2.Какво ловите?
3.В началото бе хаосът
4.Фалшиви фактури
5.Тасетката
6.Безплатно кафе
7.Объркан следобед, Дани
8.Съвет на бунището
9.Еретични мисли, Ваня по ръбчето
10. Хеликоптер или магарета?
11.Роза
12.Напред назад по Мозговишка порта
13.Куче!!!
14.Седем техники за носене на чувал
15.Майк
16.Филип
17.Като
18.Краси, Мечков, Джу
19.Алекс, Катя, Тони
20. Маргита шета в кухнята
21.Деси
22.Полянката със звездите, Ети
23.Тодорини очи, стъпки в тинята
24.Самара ти тръгна към хижата
25.На Валявишките езера – лайна!
26.Хайде да качим Дженгала!
27.Осмата техника
28.Тайната пътека
29.Ръждяско
30.Кога друг път ще кача Вихрен?
31.Подай ми степчето!
32.Тия събирали и фасове!
33.Тая работа не е за всеки
34.Поне да имахме оръжие
35.Къде ходи тоя козар?
36.Вземете си вашите боклуци!
37.Уморени
38.АБВ на планинското чистене
 

31. Подай ми степчето.

Все още дремейки в настъпващата сутрин, лежейки кой където е сварил да заспи предишната вечер, си подавахме една пластмасова бутилка от литър и половина, пълна със степче. "Подаваме" беше много неточно казано. Цонко се надигна почти като в умопомрачение и удряйки ме с бутилката по главата каза – пий! Стреснат от неочаквания удар, бързо излочих два-три гълтока и инстинктивно хвърлих бутилката на Мишел. Тя падна някъде към корема й, след което Мишел борейки се с не едно и две одеяла, някак я докопа и утолила жаждата си, погледна към следващия нар. Да, ама следващия нар бе празен, после идеше дупка, а после бе Краси, който не проявяваше никакви признаци, че се е събудил. Обаче от отсрешната страна на стаята Ваня разгорещено апелираше за степче и бе замерена с него. Точността можеше да се сравни едва със иракска ракета Скъд, бутилката удари Джу по краката. Не последва никаква реакция, Ваня хладнокръвно се пресегна, взе я, напи се и тъй като бе на втория етаж, я остави на силите на гравитацията, които малко неочаквано за всички я доведоха до проточилата се извън кревата Филипова ръка, едно легло по-долу. След това Филка се размърда, пи и запрати със сестринска злоба бутилката по брат си Цонко, връщайки я в нашето поле. Цонко дълго време ропта срещу проявеното от сестра му отношение, после още по-дълго време я въртя в ръцете си, но този път не можа да ме удари по главата, защото го наблюдавах внимателно! Мишел пое щафетата за последен път. Сега и Ети се бе събудила и виждайки огромната червена бутилка да лети напред назад по стаята, предяви своите права. Последва неочакван удар и покрай разперените й ръце, бутилката излетя от последния етаж на хижата, уцелвайки с невъобразима точност отворения джам. Секундното мълчание бе взривено от бурен смях, а Мишел, която предната вечер си беше изтървала уокмена в кенефната дупка, единодушно бе обявена за бейзболист номер едно на бригадата.

Home