Изчистихме Пирин, кучета!

СЪДЪРЖАНИЕ

1.Запознаване
2.Какво ловите?
3.В началото бе хаосът
4.Фалшиви фактури
5.Тасетката
6.Безплатно кафе
7.Объркан следобед, Дани
8.Съвет на бунището
9.Еретични мисли, Ваня по ръбчето
10. Хеликоптер или магарета?
11.Роза
12.Напред назад по Мозговишка порта
13.Куче!!!
14.Седем техники за носене на чувал
15.Майк
16.Филип
17.Като
18.Краси, Мечков, Джу
19.Алекс, Катя, Тони
20. Маргита шета в кухнята
21.Деси
22.Полянката със звездите, Ети
23.Тодорини очи, стъпки в тинята
24.Самара ти тръгна към хижата
25.На Валявишките езера – лайна!
26.Хайде да качим Дженгала!
27.Осмата техника
28.Тайната пътека
29.Ръждяско
30.Кога друг път ще кача Вихрен?
31.Подай ми степчето!
32.Тия събирали и фасове!
33.Тая работа не е за всеки
34.Поне да имахме оръжие
35.Къде ходи тоя козар?
36.Вземете си вашите боклуци!
37.Уморени
38.АБВ на планинското чистене
 

33. Тая работа не е за всеки

Пръснати около пътеката, гледайки за боклуци под морени и в клековете, бавно-бавно вървим към Жабешкото езеро. Минавам край Цонко, който се е наврял под един камък и вади консерви.

- Тошко, ще я вземеш ли онази консерва, че не мога да я стигна?

- Да, оттук е лесно.


mina
Мина!

Навеждам се и я турям в моя чувал. Цонко се изправя от другата страна на камъка и пъха в неговия каквото е събрал. Kогато и двата чувала понатежат, ще ги пресипем един в друг, аз или той ще го помъкне още малко, докато боклукът стигне половината. Тогава ще оставим чувала на пътеката, ще го вземем на връщане към хижата. Може би ще го носи друг от нашите, може би някой турист. Не е важно нито кой е напълнил чувала, нито кой ще го носи. Не е важно какво сме направили поотделно, важно е останал ли е след нас боклук. Точно разбирането на това ни превръщаше в общност, в НИЕ. Когато някой уморен сядаше да почине или запали цигара, останалите също спираха или пък продължаваха да чистят, гледайки го приятелски. Всеки чувстваше, че правото на почивка е единствено въпрос на собствената съвест и натрупаната умора.

Нямаше нито един случай на откраднат боклук! Смеехме се с това. Едва влачехме, но не искахме да разтоварим част от боклука, поверявайки го на утрешния ден. Тогава някой казваше – бе оставете ги тия чували – няма да ви ги откраднат я!

Коя бе тая сила, която ни караше да се врем под камъните, да цапаме по езерата, да вадим една по една ръждясали консерви и изпочупени бутилки, да привързваме тежки чували към вехтите самари, за да ги мъкнем километри надолу?

Имахме финансиране на стойност 1000 лева, то стигна да си купим чувалите и вързанките, да си платим билетите за влак и спането, за част от яденето, но дотам! Не бяха парите.

Бихме пукнали от смях, ако бригадата си имаше бюлетин и той гласеше примерно така: 20.08.1999. Днешното чистене на Валявишките езера бе спечелено от Иванчо, който донесе на хижата 4 (четири) чувала; четвъртия бе пълен до половината, казва Радка, която е донесла 3 (три). Не беше нито от суета, нито за слава.

Всеки бе дошъл доброволно и по собствено желание и правеше, каквото може. Незная какво друго да прибавя!

Home