Разделно събиране и рециклиране на опаковки
(книжка за ученици)

Д-р Тодор Недков

Редактор: Биляна Райкова

Художествено оформление: Бойка Добрева

СОФИЯ, 2004
Какво означат знаците поставяни върху опаковките?

Сигурно сте забелязали, че на опаковките има различни знаци. Човечето с коша, трите гонещи се стрелки с цифри под тях, зеленото кръгче наподобяващо корейски йероглиф, непонятните съкращения. Тези знаци не са за украса или реклама, макар че у нас малко хора го знаят. Но в Европа тези символи значат много. Сега ще ви кажа, кое какво е, а вие разкажете на вашите приятели.

Трите гонещи се стрелки с цифри и съкращенията казват коя опаковка от какво е направена.

Например знакът:
PAP 22
е измислен за хартията. Може би се сещате откъде идва PAP – от папир, а тия цифри са доволно объркани, та дори възрастните не ги разбират.

 
Ако видите човечето с коша, поставено на опаковката, значи трябва да я изхвърлите на такова място, на което се изхвърлят само подобни опаковки. Питайте възрастните къде е това място! Ако те не знаят, накарайте ги да се замислят!

Зеленото кръгче с вплетените една в друга стелки показва, че този който е създал опаковката е платил и за нейното преработване (рециклиране). Честно казано, нещата са по-сложни, но идеята е проста, този който е причинил отпадъка е длъжен да плати за неговото преработване!

Стъклени опаковки

Стъклените бутилки са били измислени още преди новата ера. Стъклото, заедно с хартията е най-традиционния опаковъчен материал. Знаем ли обаче всичко за него? Може би първото, което ни хрумва са бутилките, които отнасяме обратно в бакалията и връщаме на продавача. Връщаме ги най-вече за да си вземем стотинките, които сме платили за бутилката при купуването й. Но нека да погледнем на нещата и от друга гледна точка. Бутилката както и ние си има свой собствен живот!
Знаете ли как се появяват на бял свят бутилките? Трябват няколко основни неща: пясък, калцинирана сода, вар. Те се смесват, нагряват чак до 1500 °С и се бъркат докато всичко се разтопи и се превърне в течно горещо стъкло. После от пещта в специална форма, която отвътре е точно копие на  бъдещата бутилка, пада капка разтопено стъкло. То се раздува с въздушна струя, докато заеме стените на формата. Формата се отваря и отвътре изкача новата все още червена и гореща бутилка. Много важно е бутилката да се охлажда бавно, при определени условия и докато изстине, хората в завода се отнасят с нея като с малко дете, което има нужда от грижите на родителите си. Иначе бутилката се получава крехка и не би издържала дори и първото си пълнене. Когато изстине, тя все едно е пораснала и започва своя съзнателен живот – отправя се към бутилиращото предприятие, където се пълни с лимонада, сироп, бира и други неща. Едва тогава, вече пълна, бутилката идва в магазина и започва боязливо да гледа от лавицата, на която е изложена. Кой ли ще ме купи и когато го направи, дали няма да ме изхвърли и разбие.
Аз съм добра бутилка, стига да не ме счупят може да бъда използвана много пъти… Когато я върнете в магазина, товарният камион я кара обратно в бутилиращото предприятие, където тя бива измита, дезинфекцирана и отново напълнена. Бутилка за многократна употреба!
Колко пътешествия прави една такава бутилка през живота си? Това зависи най-вече от вас и вашата грижа към нея, но когато числото стигне 20 обикновено бутилката бива доволна. Около  5% от всички бутилки пътуващи по страната при всяко пътешествие биват разбити…
Стъклото е материал, който напълно може да се преработва. Това значи, че дори счупените бутилки имат своя шанс. Съберете частите им без да се порежете и ги занесете там където ще се използват за производство на ново стъкло! Потърсете такова място около дома ви! Може би ще е трудно да намерите, но опитайте. Стъкларско ателие, пункт за изкупуване на вторични суровини, контейнер за стъкло. При това имайте предвид, че стъкления материал трябва да бъде чист.
И сега искам да ви попитам, как мислите, кои бутилки са по-екологични, тези които са за многократна или еднократна употреба? Помислете внимателно и ми кажете, кога да предпочитаме едните и кога другите?

Пластмасови опаковки

Пластмасите са най-новия и разпространен материал за опаковки. Първата пластмасова опаковка е създадена едва през 1933 г. Но бурната им историята е достойна за завиждане. Няма друг по-ценен и в същото време по отричан материал. Опаковките от пластмаси са евтини и леки, издържат на вода и различни химикали, лесно се получават и обработват, могат да бъдат произвеждани в най-различна форма. Поради голямото им разнообразие, те имат и различни свойства – някой от тях са твърди и чупливи, други удароустойчиви, трети са пластични или дори еластични. Те са универсални! Но широката им употреба в наши дни е причината за образуването на много отпадъци. На всичкото отгоре, пластмасите имат голям обем спрямо теглото си. Сметищата са препълнени с тях. Срещат се по градинки, висят от дървета и какво ли не още. Отпадъците от пластмаси много бързо се превърнаха в символ на обществото, което не мисли за утре, което използва и хвърля. Но те никак не са виновни за това!
Пластмасите могат да се рециклират, някои от тях при специални условия могат дори да се изгарят (те са рожби на нефта, който е основната суровина за тяхното получаване), но всичко това изисква отпадъците от пластмасовите опаковки да бъдат събрани и разделени. Уви, различните пластмаси не могат да се обработват заедно. И точно тук е необходима вашата помощ и грижа. Сега ще ви запозная подробно с по-важните членовете на туй огромно семейство. За да се научите обаче, да ги различавате един от друг, когато не са надписани, може набързо да направите няколко съвсем прости експеримента. Трябват само нож, запалка и чаша вода. С тях и малко опит ще можете лесно да разпознаете повечето от пластмасите.

Полиетилен (ПЕ). Макар и не най-възрастен, той е най-известния. Пликче от ПЕ може да се разтегне лесно с ръце, а обемен предмет (бутилка) може лесно да се среже с нож. Гори тихо със син пламък, пада на синьо-огнени капки и мирише леко на парафин. Плава във водата. Издържа до около 100 °С, а също и на ниски температури. От него се правят бутилки за шампоани и сапуни, пликчета за замразени храни, използва се като покритие на картони и метали, “найлоновите” пазарски торбички също са от полиетилен.

Полипропилен (ПП). Е, това може да се каже че е братът на полиетилена. Той е здрав и устойчив на удар материал, който за разлика от брат си издържа на температури над 100 °С. Под нулата обаче е зиморничав и не го бива много. Опаковката на вафли и бисквити, направена от ПП по-скоро ще се скъса отколкото да се разтегне, почти невъзможно е да срежете обемен предмет, (щайга или касетка за зеленчук) от ПП с нож. Ако успеете да го огънете, което въобще не е лесно на мястото на прегъването побелява. Също като брат си дава чист син пламък при горене, капе и мирише на парафин. От всички изброени пластмаси ПП е най-лекият; плава над водата. От него се произвеждат чашки, чинийки, прибори за еднократна употреба, различни кутии за хранителни стоки.

Полистирол. (ПС) Чашките за кафе, кофичките от кисело мляко обикновено са направени от полистирол. Той е твърд, но и чуплив, често е лъскав и по тези качества прилича на стъклото. Няма да Ви се удаде да го режете с нож. Дори да опитате, по-скоро ще прилича, че сте го разцепили с брадва. Плътността му е съвсем малко по-голяма от тази на водата, често той плава нейде из чашата, както плава подводницата. При горене отделя природен газ, затова пламти буйно и дори искри. Цветът на пламъка е тъмно жълт. Мирише сладникаво и остават черни сажди. Не бива да се пали, отровен е. Стиропорът също е направен от ПС, но e различен и в него има много въздушни мехурчета…

Полиетилентерефталат (ПЕТ). Той е най-младия член на семейството, но повечето хора вече го познават. От него се правят най-вече бутилки за безалкохолни напитки, олио, минерална вода, бира. Той издържа на ниски и на високи температури, прозрачен е! Подобно на полистирола гори с жълт пламък и дава черни сажди, но не така буйно като него. По тежък е от водата и потъва на дъното. Това е пластмасата, която колкото и да прегъвате много трудно ще счупите. Реже се и се цепи също така с усилие.

Поливинил хлорид (ПВЦ) – вече почти не се използва за опаковки на храни. До голяма степен причината за това е Greеnpeace. Природозащитниците казват, че той е токсичен и не бива да се използва за опаковане на храни, производителите на ПВЦ настояват че това са глупости. Всеки има своите експерти, основания и изследвания. Погледнете ако искате в интернет. Аз ще ви кажа само че поливинил хлорида съдържа хлор, и че с хлора, когато е в свободно състояние, шега не бива. Той е бил използван като бойно отровно вещество в началото на първата световна война. Разбира се в молекулната верига на ПВЦ-то хлорът здраво е свързан с атома на въглерода. Та дори в готварската сол има хлор – тя е от натриев хлорид.
В никой случай обаче не помисляйте да горите ПВЦ-то. Впрочем само да го запалите и веднага ще разберете за какво става дума – СИЛНО ЗАДУШЛИВ, уверявам ви аз съм го помирисвал и сега гледам отдалеч!

Опаковки от метали

Първата консерва била направена в Англия преди около 250 години. Трудно ще е било на Брайен Дънкън да изкове железен лист, после да го извие във форма на цилиндър, да му сложи дъно, а след напълването на консервата да я снабди с капак. Но струвало си, била отворена нова глава в историята на опаковането.
В наши дни стоманата и алуминият се надпреварват по разпространеност. И двата метала се обработват лесно и от тях се получават най-различни форми. Те осигуряват добра защита на консервирания в тях продукт. Алуминиевата опаковка обаче е почти 3 пъти по-лека в сравнение със стоманената, по тегло тя се приближава дори до пластмасовата!

На повърхността на алуминия се образува тънък оксидиран слой, който го предпазва от по-нататъшно ръждясване. Алуминият провежда по-добре топлината от стоманата – търговците повече го ценят, защото по-бързо могат да нагреят или охладят напитката опакована в него. Лекотата, с която се превръща в фолио е друго негово преимущество – спомнете си от какво е направена вътрешната опаковка на шоколада! Всъщност стоманата, поне в опаковането, има като че ли един единствен плюс. Затова пък много убедителен – по-евтина е! И двата метала се рециклират лесно. Може би тук стоманата е малко напред тъй като тя е магнитен метал и това и качество позволява лесно да се отделя от останалите отпадъци. Новите технологии обаче постепенно отнемат това й предимство,  алуминия също е метал, в него тече ток, а това е достатъчно при определени условия да проявява магнитни свойства.

Хартиени и картонени опаковки

            Колкото обикновена и отдавна позната да е хартията тя също има своите тайни. Малко е трудно да се повярва, но такива различни на пръв поглед изделия като тетрадката, кашона за обувки, картоните за яйца, че дори и тоалетната хартия се правят от един и същ материал – влакна, нишки от растителен произход (памук, коноп, целулоза). Как се рециклира хартията? Събраните разделно кашони, вестници, тетрадки и др. се изсипват във голяма вана, пълна с вода и се разбъркат за да се получи хартиена каша, която прилича на пюре. Кашата се бърка и хартиените нишки набъбват и се отлепват една от друга. Пюрето се почиства от кламерчета, тел-бод, камъчета и други примеси. Това става чрез вибриращи сита и чрез центрофуга. Кашата се върти бързо в центрофугата и колкото по-тежко е камъчето толкова по-надалеч то иска да избяга. Очистената от примеси хартиена каша изтича от средата на центрофугата. Там, на няколко фини пласта тя се отлага върху гумена лента.

Започва отстраняването на водата. Когато в началото гледаме гумената лентата ни се струва че върху нея няма нищо. Но водата се изсмуква с помпи, изцежда се през пресоващи валяци, и се изпарява в сушилня. Върху лентата остават сухите слепнали една за друга хартиени нишки; получила се е хартия! Дали по нататък навитата на голяма ролка хартия ще се превърне във велпапе, кашони или друго зависи от следващата машина във фабриката. Така у нас в завода в Белово се произвежда тоалетна хартия, в Пазарджик - кашони, а пък в София амбалажна хартия.

Композитни опаковки

Лесно беше дотук, стъклото си е стъкло, металите – метали, дори пластмасите, колкото и различни да са една от друга си остават пластмаси. Събираме, разделяме и рециклираме! Но човек като си науми нещо и ... през 1930 година обикновената хартията била натрита с парафин и използвана за опаковане на течни и други “мокри” продукти. Така хартията станала устойчива срещу вода и възникнала първата композитна опаковка, която може да се каже че била пра-прабабата на днешните картоните за сокове.
Картона за сокове е изработен от слоевете на няколко материали. Основата е хартия. Тя е лека и лесна за обработване. В наши дни парафина е заменен от тънко фолио от полиетилен, дебело части от милиметъра. Полиетиленът е водоустойчив и предпазва напитката от разваляне, спирайки различните бактерии и микроорганизми. Към полиетилена се добавя и слой алуминий, дебел няколко микрона (колкото косъм), който повишава устойчивостта спрямо водните пари, различни газове и химически съединения. На вътрешната страна на опаковката се нанася още един слой от полиетилен, за да не бъде алуминият в контакт с хранителната стока. Стерилизираната напитка в такава опаковка се разваля трудно, лесно се транспортира, съхранява и охлажда.
Всичко това е чудесно, но как сега да разделим всички тези материали за да ги употребим отново? Всъщност този въпрос е подвеждащ, представете си само да отделяте с пинсети слоя полиетилен от хартията! Ами алуминия?
Първата възможност е да се опитаме да използваме отново празната опаковка. Тя може да послужи вместо обикновен картон. Второ опаковката може да се смели на фини късчета. Те се нагряват и полиетилена играе ролята на лепило. Кашата се пресова и се получават специални тектанови плочи. Използват се в мебелната индустрия или в строителството. Третата възможност е картоните да се изгарят като при това се използва енергията отделена при изгарянето. Сто килограма изгорени картони заместват седемдесет килограма въглища. Изгарянето става при специален режим и е необходимо да се горят само предварително разделени отпадъци, за които сме сигурни от какво са направени!
Освен картона за сокове съществуват още редица други композитни опаковки – един друг пример – тубите за пасти за зъби се правят от алуминий покрит с полиетилен. Купувайки си нещо в такава опаковка винаги би следвало да се замислим, как после тя може да бъде оползотворена. И макар самото замисляне за това да не решава проблема, то е неговата първа стъпка. Останалото е въпрос на време и желание. Примерно тубите от пасти за зъби могат да се използват в циментовите пещи. Алуминиевият окис влиза в състава на цимента, а полиетилена е чудесно гориво.